Днес

някак

е пусто…

Усмивките

са мъртви птици.

 

 

В нас

пърхат

незрими

пеперуди.

Странно чувство е…

 

 

С дъх

на смърт

пристига

пролетта- не

с цветен аромат…

 

 

Страх…

Тъга…

И няма

усещане

за цветна пролет.

 

 

Бях

за теб

храм и грях.

Сега съм стих

така далечен.

 

 

В свят

пълен

със злоба,

добротата

е къс красота.

 

И

питам

се често-

облаците

имат ли чувства?

 

Бях

и пак

ще бъда-

жената Грях,

жената Чудо!

 

Мрак

и страх

в душата…

Празен поглед. 

Мъртва тишина.

 

В мен

има

толкова

нежна любов.

Ти я изгуби…

 

Дъжд.

Дъга

и птици.

Цветен мирис.

Ражда се живот.

 

 

Пред

теб е

приятел.

Зад гърба ти

мазен предател.