Болка. Сълзи от радост.Безсънни нощи в песен.Мечти. Вълшебна младост.Пътят – цветно лесен.Обич. Нежност в прегръдка.Целувка. Миг красота.Любов. Магичност. Тръпка.Отпиване от сладостта.Усмивка от подадена ръка.Смях на щастливо дете.Мисли – пречистени в роса.Поглед –...

Всеки край си има начало.Всяка душа си има история.Редим с думи дните – ту адски скандално,друг път пък са нежна мелодия.Пишем с емоции, чувства и време.Буквите вдишват житейската участ.Календарът брои и с ирония шепне:„Дори да не искаш, нещата се случват!“Финалът...

Не всички пътеки превръщат се в път,по който със някой вървим.Не всеки до тебе разчупва леда,сковал те в житейския филм.Не всяка тревога споделяш на глас,(притаена я криеш в сейфа „Душа“).Често с усмивките редиш пасианс,а бягаш ли, бягаш от фалша!Не всички целувки в...

Искам свят, къдетоСлънцето и Моретоприказно се прегръщати нито в камък, нито в парасе превръщат!Сълзи от болка да няма!Смъртта да бъде измама,а хората на Земята,облечени в Добротата!Искам да има Надежда,да има Светлина!Искам да грее Усмивкаи да топли...

В самотата хората често разкриватсвоето истинско Аз…Алис ХофманНедей мълча, ти, самота! Отговори ми!Защо в живота мой неканена дойде?От мен остана само просто име.Сълзите ми събра ги във море –а там солта мечти и щастие разяде,и кървави са дирите от мойте стъпала.На...

Ето я, есента,(дорисувала лятото),с листопад пъстрота,с птици, гонещи ятото.С песента на дъжда,леещ влюбени спомени,с вятъра във нощта –пишещ нежни поеми.Есента е мечтатъй красива и цветна,приютила светав своята шепа...

Животът е променлив – не константа.Редуват се усмивки и сълзи.Понякога дъждът ми е приятел,друг път съм слънчеви лъчи.И скришом сам-сама крещя от болка.Пред хората – щастлива съм жена.Душата търпелива е, но колкотя ще преглъща? Докога?И ето, днес я чувам да се моли.За...

Посивя дъгатаот злобния смях.Раздвои се душатана интриги и власт.Облаците плачатс отровни сълзи,а птиците грачат –не пеят като преди.Денят онемява(не му се говори).Фалшът изгряваи спори ли, спори!Болно е времето,в което живеем…Не щадете доброто!Ще оцелеем!С парите и...

На бебе съм люлка,ме́нче с вода.На вятъра – булка,звездица в нощта.В църква – камбана,върху кръста – разпятие.На тъгата – забрава,за болния – биле.В реката съм камък,под слънцето – сянка.За бедния – замък,на сирачето – майка.Птица съм в полет,на злината – прошка.И...

Събличам си дрехите – след тях и душата.Обичайно така ми завършва денят.С питие на дивана (кръстосвам краката),преглеждам фейсбука, преди да заспя.Косата небрежно прибирам на плиткаи с валсова стъпка към ду́ша вървя.Уж освежена, а съм странна картинка,на миглите лепка...