И
питам
се често –
облаците
имат ли чувства,
…………………………………
скрити в душа от пух?
Знаят ли защо плачат,
когато изпращат ни дъжд?
Толкова ли силно обичат,
че любовта им е мълния с гръм?
Когато на воля с вятъра тичат,
дали разбират колко красив е светът?
Завиждам им понякога, че виждат всичко,
надничайки от безкрайното кристално небе.
Дали имат чувства, ще продължа аз да се питам,
но сълзите им – дъжд – ме пречистват и обичам, летя.