За теб

Ако мога, сълзите ти в жива вода ще превърна
и със пъстрата нежност по теб ще рисувам сърца.
Тревогите твои до последната аз ще изтръгна –
до Слънцето изпращайки ги, събрани в писма.
Ако трябва, кръвта ми във твойта ще влея
и по вените ти ще тича лудо страстта.
Под звездите нощем ще съм лунна постеля,
във която ще бъдем съдба до съдба.
Защо ме търсиш? Аз съм тук! Притаена,
жадувам да чуя твоето тихо „Ела!“.
Да усмихнем Луната със всяка целувка родена
от ненаситните трепети, подарени от любовта