Събличам си дрехите – след тях и душата.
Обичайно така ми завършва денят.
С питие на дивана (кръстосвам краката),
преглеждам фейсбука, преди да заспя.
Косата небрежно прибирам на плитка
и с валсова стъпка към ду́ша вървя.
Уж освежена, а съм странна картинка,
на миглите лепка с наслада сънят.
Звънва алармата. Изпод завивката
с прическа на зомби подавам глава.
Ходейки спяща си, грабвам хавлията.
Ругае нецензурно моята уста.
Обличам душата си – след нея и дрехите.
Обичайно така ми започва денят.
Пламъче хитро танцува в очите ми –
пак съм готова за нова „беля“.
Нали съм жена?!
Обичайно
