Септември на живота ми началото носи
и всяка година се раждам отново.
Закачливо прегръщам всички сезони,
а дните превръщам в медено лакомство.
Сърцето ми сякаш е топла целувка –
щом докосне го някого, обич изтласква.
Душата ми грее като малка светулка,
която дарява всяко влюбване с ласка.
И лудост съм, и нежно ухание,
(с криле и мечти на малко момиче),
усмивка и огън, и пеещо щастие.
По принцип жена. И то за обичане.
…Още една обиколка около Слънцето измина. Добавям
поредната свещичка върху тортата. И какво от това?
Чувствам се като дете, обичам живота си по детски и
докато вярвам така силно в Доброто, никога няма да
остарея. Хей, усмихнете се заради мен и откривайте
всеки ден хубавата страна на живота!