Един прозорец леко е открехнат –
плахо там надничат мисли, чувства.
А болката, като далечен екот,
чука по стъклото непочистено.
Един прозорец отдавна е самотен
и само от пердето разпокъсано
(чрез полъха на вятъра) докосван е.
Жадуване за обич, нищо, че е късно.
Прозорец малък, ала там, зад него,
цял един живот събран е.
Запазил онзи поглед за последно –
на огнения плам, преди угасване.
Полуоткрехнат е, но пълен с истини,
любовни нотки, смях, тъга.
Образ е огледален на душата ми.
Един житейски стих, събран в сълза.
Прозорецът с душа
