Неотдавна, не преди много лета,
странен скитник появи се на мойта врата.
Поканих го вътре – да отпочине, да пийне вода,
а той засмя се ехидно и с мен заживя.
Превърна дните ми в болка скована,
нощите дълги – в страх от смъртта.
Погуби душата ми. В сърцето ми рана
отвори. Не говорех. Потънах в тъга…
Не тичах с вятъра. Крещях, но без глас.
Очите ми пъстри изгубиха цвят.
Косите окапаха. Объркана бях.
Това беше хаос, а не моят свят!
Така си живеехме в сивотата на дните –
той зловещо доволен, аз сломена от страх.
Но един цветен сън ми върна очите…
Как бях позволила това – не разбрах!
Събудих се с изгрева. Сложих усмивка.
Потърсих го с поглед – беше над мен.
Пратих му обич – той гневно извика
и избяга, неочаквал да бъде сломен.
Хайде, сбогом, скитнико клет!
Втори шанс на никой не давам!
Аз избрах Живота пред теб,
а животът с любов се създава
Различна приказка
