Лятото идва с дъх на мечти…
Росата в цвят бисерен цветенцата буди.
Птичките пеят, пчелица жужи,
а утрото къпе се в изумруди.
Денят с усмивка е в слънчево жълто,
ухаещ на свеж аромат на треви.
Дъгата след дъжд – огледало вълшебно –
озарява света със свои бои.
Морето поклаща от вълни пелерина –
с нея копринено гали брега.
Бутилка с писмо в пясък зарина –
без адрес с подател Съдба.
Залезът огнен закачливо намига.
На лунна карета пристига нощта.
Тишината пише невидима книга,
а звездите рисуват нежни сърца.
Лято е и душата ми лудо танцува
с любовта на светулките, с песента на щурците.
В летния полъх тя обич жадува,
шепнейки: „С вятъра топъл ти прегърни ме… “
С дъх на лято
