Аз съм цвят в забравена картина,
в палитра захвърлена на пода,
в дъгата – след като дъжда отмине
и грейне слънцето на небосвода.
Аз съм аромат на черна роза,
окъпана в диамантена роса,
и изправена в кралската си поза,
разпръсквам обич, смях и доброта.
Аз съм питието на забравата
подправено с лед и самота.
Налей си! Разрови жаравата
на тлеещата буря в пепелта!
Аз съм атома в бисерна сълза,
танцуващ в чувствата на милиони хора.
Времето съм, спряло в любовта,
за да отпие сладката отрова
Това съм аз
