Посивя дъгата
от злобния смях.
Раздвои се душата
на интриги и власт.
Облаците плачат
с отровни сълзи,
а птиците грачат –
не пеят като преди.
Денят онемява
(не му се говори).
Фалшът изгрява
и спори ли, спори!
Болно е времето,
в което живеем…
Не щадете доброто!
Ще оцелеем!
С парите и властта
живот не ще си купите!
Пръстта покрива всички ни
като обезличени трупове