В самотата хората често разкриват
своето истинско Аз…
Алис Хофман
Недей мълча, ти, самота! Отговори ми!
Защо в живота мой неканена дойде?
От мен остана само просто име.
Сълзите ми събра ги във море –
а там солта мечти и щастие разяде,
и кървави са дирите от мойте стъпала.
На дявола душата ми предаде,
дни и нощи ти превърна във тъга.
Недей бъди бездушна! Говори ми!
Не си мисли, че ще ти се отдам.
Дори до болка да съм уязвима,
ще подпаля твоя адски храм.
Сърцето мое със ръцете ще изтръгна –
на птиците във полет ще го дам.
Така самотна няма да издъхна –
чрез песните им все ще се прераждам!
Говори ми, Самота
