Като призрак витаеш из моите сънища.
Дъхът ти усещам – мек аромат е на бяло.
С ръце ме докосваш – звезда съм тъй влюбена.
Две тела сме лудуващи в едно цяло.
Очите ти, сякаш любовна са бездна,
поглъщат ме жадно с магическа страст.
В пеперудени трепети нощта е облечена,
носеща миг щастие само за нас.
Дори да е сън, пак е вълшебно –
танцуват целувки, грях мачка постелята.
С ласка на призрак превзе ми сърцето,
а аз пак съм жива героиня в пиесата.
Не показната голота е красотата –
изваяното тяло буди грях.
Красивото се крие във душата,
която с чувства пълна е. И в тях
потапя всеки миг в деня ти,
рисувайки на устните усмивки.