Седя сама на брега. Студено е…
На небето като фенери трептят звездите…
Непоносимо очакване!
Всъщност какво чакам?
Може би отминалите дни на моя объркан живот?
Може би щастието, което да се появи от нищото?
Чакам! Търпеливо без смисъл, но чакам…
Сякаш за миг съм в приказка…
Нали краят им е щастлив?
По лицето ми препускат сълзи,
и падайки върху пясъка,
се сливат със соленото тъжно море.
Но аз чакам! Не от инат! Просто чакам!
Вълните се блъскат в брега
и се разбиват като моите мечти.
Морският бриз пълзи по тялото ми,
сякаш иска да ми вдъхне надежда.
Поредната нощ на моето очакване.
Няма и да е последната…
Очакване
