Когато поискам, съм Райска градина
и с ангелски глас докосвам света.
Танцуват цветята, ухае малина,
а гълъби влюбено гукат, летят.
Когато поискам, и в Ада отивам –
стрелите отровни в казана горя.
Алчност и злоба на мен не прилягат.
Жена съм, родена за доброта!
Когато поискам, съм безгрижно момиче,
друг път пък – самотна старица.
Мога дори да съм топло огнище.
Когато поискам, съм толкоз различна!
В мислите често избирам си роля –
сивота и тревоги в красиво превръщам.
Да избягам от себе си? Дори да искам, не мога,
защото това е моята същност!