Аз няма да те моля за ръце,
които до забрава ме прегръщаха!
Аз няма да те моля за сърце,
което след раздяла тук се връщаше!
Дори и да не молиш, ще са там,
и галейки тъй нежно, ще те топлят…
Сърцето ми във шепи ще ти дам –
без думи, без молба и без въпроси!
Сърцето ти във топли длани две;
очите ти, отворени с надежда…
Бъди със мен във моето море!
Зарадвай ме със кратък поглед… нежност!
Бъди жена във моето небе;
бъди душа за моето прегръщане!
Бъди луна, красива или не,
със тръгване и после със завръщане!
Ще бъда чайка в твоето море,
разперила криле, да те прегърне,
а нежността в очите ми – по две
тревогите ти в обич ще превърне
Разперени криле
