Утро е. Полъхът тих изпраща нощта
и събужда съня с пеперудена нежност.
Слънцето къпе в щастливи усмивки света,
а денят се облича в пъстра кокетност.
Морето разпръсква греховни мечти,
галейки пясъка с дантелена пяна.
Вятърна флейта песни реди
на старата лодка, забравена в прѝстана.
Босонога пристъпвам по тихия плаж.
Вдишвам живота горчиво-сладникав.
Изхвърлям от дните си омраза и фалш
и се раждам отново… В една детелина.
Сантиментално
