Анализ

Два века – вплетени тъмни подземия,
пълни с червеи, разяждащи хората.
Там слепият вярва безусловно на немия
и покорни поглъщат отровата.
Където погледнеш, все овчи стада
и пастори одират им кожите.
Алчността никне като трева,
а емпатията заменена с безбожие.
Любовта – и тя е порочна,
без свян, облечена в мазни пари,
а завистта – нейно жалко отроче,
без милост погубва души и съдби.
Неясна, мръсна Пандемия,
превърнала мозъка в лишей,
насаждаща в чувствата тежка анемия
и онази команда: „Дишай!“.
Светът е потънал в безчувствена яма,
където хора има – Човекът го няма!