Не нарушавай мойта тишина,
недей разкъсва ме на хиляди парчета!
Търпя безкрайно моята душа
и слагам край на туй страдание проклето!
През трънливи дни премина любовта ни.
Превързвах я с целувки, промивах я с мечти,
но ти превръщаше я в безумие,
а там сърцето мое спира – не тупти.
Не се обръщам, няма „Сбогом!“.
Поемам пътя си, където
безчувствена ще хвърля в огън
роклята ми – цвят на бремето.
И пак нощта прегърна булеварда,
раздялата с бездушие беляза,
разказвайки, как кладите на Ада,
тъй нежни са пред женската омраза!
Беше
