Още помня оковите
и петната по тях от кръвта.
Още помня и кладите,
на които изгарях сама.
Още помня „бесилото“
и въжето, притягащо шията,
и духа на Смъртта от кандилото,
който търси душата ми в битката.
Още помня ясно и мрака,
в който хвърли ме с лека ръка
и без жалост сърцето ми смачка –
да съм мъртва. Уви, не успя!
Още помня, макар че е минало!
Още помня! Не ще и забравя!
Живите помнят
