Когато се събират ветровете
във вихъра на бурен ураган,
когато в дни прегъват се нозете
под тежестта на мокър дъждобран,
вдигни глава и прегърни безкрая,
избърсвайки от себе си калта!
Разпалвай на живота огъня до края,
танцувайки до болка и в жарта!
Поемай дъх от утрините мокри,
храни душата си със светлина!
И, не забравяй – дори през февруари
цъфтят най-нежните цветя!