Залезът е тук… Очи затварям
и се усмихвам на нощта.
Луната колесница е докарала,
с която във съня да полетя.
Сънува, че танцувам с пеперудите
върху килим с ухаещи цветя.
Някой ме докосва непринудено –
обръщам се, подавам му ръка.
С устни впити, потънали в страстта,
въртим се в нежен валс.
Под звуците на лунна тишина
се ражда нов, красив романс.
Любовта ни не влиза в норми,
тя и насън е нежно красива.
Миговете превръща в спомени –
дори нереална е жива!