Дали съм умна? О, съвсем не съм!
Все глупости правя и после си патя от тях.
Погледът хитър, в очите ми грях
и живея, и мисля, сякаш всичко е сън.
А инатът ми? Той граници няма!
За едни съм добра, други обръщат ми гръб.
Падна ли, напук се изправям,
и очаквам утре – пак е ден, но за мене е друг.
Животът ми разпалва всяка жарава.
Ще си бъда това – няма време да се променям!
Загадъчна, луда, с неприлична фасада
и онази усмивка, с която влудявам!
Моето аз
