Често ти пращам въздушни писма,
приседнала тихо с лице към звездите.
В тях ти разказвам как мина денят,
дали от болка или радост били са сълзите.
В съня си на твоето рамо полягам,
а ти ме целуваш със топлота.
В прегръдката твоя аз се потапям
и слушам гласа ти от Вечността.
„Не само тъга в живота ти ще имаш –
тя, дъще уроци ти праща!
Усмивки и обич безкрайно ще вдишваш,
а аз ще те пазя! Аз, твоят баща!“
На моят татко
