Всеки мой ден тонално различен е –
днес звучи мажорно, утре в минор.
Дните ми ноти са на Живот – петолиние
а минутите в тях – контратенор.
Усмихвам се често в Трета октава.
Моят гняв в Субконтра и Контра звучи.
Любовта ми от Диез в Бемол преминава,
а сърцето задъхано в Алегро тупти.
Душата ми свири своята Соната
на пиано невидимо с партитура от чувства,
както Бетовен в „Апасионата“
рисува страстно с ноти Живота.
Всеки мой ден тонално различен е –
редуват се терци от пъстри емоции.
Танцуват клавишите в нежно разчитане
на прашния в ъгъла Нотопис на душата ми.
Нотописът на душата ми
