Аз винаги вървя с час напред.
Не съм Сега, нито пък Минало.
Призрачно странна съм – изгарям в лед,
замръзвам в лятото, през бурите преминало.
Аз нямам тяло, липсва силуета –
събрана в паяжина от идващите дни,
като прислуга съм, в тела наета
да бъда образ, мисли и мечти.
Препускам неуморно с час напред,
къпеща се в болка, в каменни сълзи.
Реша ли днес от мен да си приет,
в живота ти ще има още дълги дни.
Дори и с час напред съм бъдеще в деня,
в секундите към теб полита новината:
„Очаквам те, не, не от вечността,
в бъдещето! Твоя, Старостта!“
С час напред
