Изпращам ти в писмо целунати въздишки,
заченати със обич в моята душа.
Така прозрачни, като капки чисти,
а всъщност са греховна красота.
Получиш ли ги, усети дъха ми
(чрез тях сладникаво ще те погали),
тъй както могат моите длани
да те жадуват недокоснали.
Тя, моята душа, длъжница не остава –
любов и страст бродира с нежни нишки.
Твоя е! Вземи я ти такава,
изпълнена с целунати въздишки!