Премигва в неонови светлини булевардът,
ухаещ греховно на цъфнали вишни,
а в ъгъла – жена стои на прохлада,
с цигара в ръка, сред погледи хищни.
Качва се в първата спряла кола,
безчувствена – нали е на работа.
За дребни пари продала душа,
и тяло дала на дявола.
После, изхвърлена, избърсва кръвта,
прибира косата си в плитка.
Облича приличните дрехи – така
всичко остава прикрито.
На прага я чака малко дете,
с ръчички ѝ маха: „Мама е тук!“,
а тя го дарява с надежда за утре,
която е взела с цената на плът.
С цената на плът
