Животът е променлив – не константа.
Редуват се усмивки и сълзи.
Понякога дъждът ми е приятел,
друг път съм слънчеви лъчи.
И скришом сам-сама крещя от болка.
Пред хората – щастлива съм жена.
Душата търпелива е, но колко
тя ще преглъща? Докога?
И ето, днес я чувам да се моли.
За Бога! Тя не е такава!
Свикнала е с всичко да се бори,
и да обича, и да прощава.
Не искам да те слушам! Опомни се!
С молитви ли си мислиш да избягаш?
Дори и след смъртта ми ще те има –
Гола, без тяло, във Вечното ще тлееш!
Душата ми
