Здравей, поете!
Пиша ти сега. Да се представя – казвам се Жена!
До болка луда, несериозна, неприлична –
да подражавам на никой не обичам.
Понякога танцувам с пеперудите…
Друг път притихвам в самота…
За мен не съществуват „другите“,
щом прегръщам красотата на нощта.
Ще кажеш: „Странна е. Какво ли иска?“.
Ще отговоря! Нали затуй ти пиша!
Щом в твоите стихове се потопя,
където в нежни цветове рисуваш с думи,
усмихната, политам с мисълта,
че се променям, ставам по-добра.
Притворила очи, потъвам в теб
и сякаш тишината ми говори…
Душата ми се слива с всеки твой куплет
и болката я няма. Няма и окови.
Кажи ми, как сивите нюанси в моя свят
в мека топлина да ги превърна?
Как тъмнината да не ми е враг,
а в цветна светлина да я обърна?
Ще чакам да ми драснеш някой ред!
Доскоро, мой художнико – поет!
До поета
